Сириец, участвал в масов бой с българи в центъра на София: Кръвта ни бушува, беше грозно и срамно
Младият мъж, поискал да остане неизвестен, е от Северна Сирия, на 22 години. Преди две години идва в България.
На 6 март 19:30 ч. на столичния бул. " Витоша " зародил спор поради момиче, който прераства в побой сред компания от български и сирийски жители. Един от общо деветимата арестувани, сега на закононарушението е и момчето, с което екип на се срещна. Решава единствено да опише за случая:
" Бяхме две групи, едната беше по този начин да се каже българска, а другата беше от сирийци, цялата обстановка се разигра доста бързо. Аз бях извикан, когато разногласието към този момент бе почнал, звъннаха ми и заварих една препирня за момиче, непринудено се включих и аз. В началото бе по-скоро другарски спор, не чаках, че ще ескалира до там, и то в центъра на София, всичко стартира сякаш на смешка, на игра ".
Но за какво се случи по този начин, че тази игра да прерасне в сборичкване?
Може би фактът, че бяхме младежи на по 19-20 години и кръвта ни бушува способства за развиването на обстановката.
Вие по какъв начин се озовахте в този конфликт?
Познавам се с момичето, поради което е зародил разногласието, с нейните родители, с брат ѝ - те са българи. Там бяха също по този начин мои общи другари, българи. Аз бях наоколо, във един фризьорски салон и ми написаха есемес да дойда, знам малко български и да оказа помощ на двете групи да се схванат. Предупредиха ме, че стартира да се основава напрежение по тази причина потеглих бързо.
Колко души бяха към този момент там?
Заедно с мен имаше още трима българи, а от другите не познавах нито един от петнайсетимата сирийци. Аз главно се движа с няколко българи, от другата група не познавах.
Усещате ли, че посредством държанието си сте предизвикали реакцията, която е зародила?
Когато дойдох там и видях двете групи, желаех да приказвам и с двете страни, да се опитам да обясня, че разногласието за едно момиче не е причина за пердах. Искам да поясня, че групата сирийски жители, които бяха там също нямаха желание да се сбиват с нас, всичко се случи непринудено. Не беше планувано. Никой не беше квалифициран за пердах. По-скоро вражески връзки.
Често ли се случва по този начин, че да се сбивате заради една или друга причина на публични места?
Живея повече от две години в България, не ми се е случвало преди този момент. Не съм участвал на сходни групови разногласия. Имах същинско предпочитание просто за връзка, да решим разногласието. Да обясня, че не е нужно да се стига до удари в центъра на София. Имаше толкоз преминаващи, които ни гледаха и се опитваха да ни разтърват. Беше грозна картинка. Но случва се за първи път, и не мисля, че ще се повтори от моя страна.
Казвате от две години сте тук в България, с какъв статут на престояване сте?
В момента съм в интервал на изчакване, подал съм заявление за непрекъснато престояване в страната като емигрант и очаквам да излезе решението. Живея при българско приемно семейство, те са нещо като мой поръчител. Затова и не съм в бежански център, имам и други познати, които са при подобен вид фамилии. Жената, при която съм, ми е като майка, за нея аз също съм като личен наследник. Вярвайте ми, на никое място не съм получавал сходно отношение и почитание. Те са моето българско семейство и им благодаря.
Защо решихте да дойдете в България?
Напуснах Сирия, откакто станах пълновръстен, с цел да намеря по-хубав живот и най-много успокоение, тъй като в реалност войната в Сирия не е серпантина. Това е живот в непрекъснат боязън, аз не желая да водя война, да умъртвявам. После бях за известно време в Турция, само че желая да Ви кажа, че както са се отнасяли с мен в България никой различен не го е правил. Бях непосредствено признат от това българско семейство, бях заобичан на мига и открих своето успокоение.
Казвате успокоение, забелязали ли сте от страна на жителите на София особено отношение към Вас през тези две години?
Една от аргументите да желая да се установя, да пребивавам и да работя в България е това, че българското общество е толерантно към бежанците, които търсят леговище. Досега никой не се е обръщал нападателно към мен. Всеки подхожда благо, оказват помощ ми в магазина, в случай че не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка.
Как приемате това, което се случва през последната седмица. Свързано с от ден на ден митинги, конфликти сред мигранти?
Начинът, по който се случват нещата сега, са немислими. Не би трябвало да се стига до сходни дейности и митинги. Вътрешно имам вяра, че никоя от страните не желае да приема другата като зложелател. Чувствам, че разногласието не е спор сред мигранти и българи, или мигранти и мигранти, а някой различен има интерес ние да бъдем показани като агресори, като опасност. Вярвайте ми, аз не съм опасност!
Съжалявате ли за това, което се случи на 6 март?
Много, откровено скърбя за това, което се случи. По някакъв метод този спор, това сборичкване стана първоизточника на публичното въодушевление към мигрантите сега. Тази преживелица е срамна и за двете страни, само че отново Ви споделям като младежи реагирахме буйно, никога това обаче не е от време на време деяние, не е целеустремено и надълбоко в себе си скърбя, че бях част от него.
На 6 март 19:30 ч. на столичния бул. " Витоша " зародил спор поради момиче, който прераства в побой сред компания от български и сирийски жители. Един от общо деветимата арестувани, сега на закононарушението е и момчето, с което екип на се срещна. Решава единствено да опише за случая:
" Бяхме две групи, едната беше по този начин да се каже българска, а другата беше от сирийци, цялата обстановка се разигра доста бързо. Аз бях извикан, когато разногласието към този момент бе почнал, звъннаха ми и заварих една препирня за момиче, непринудено се включих и аз. В началото бе по-скоро другарски спор, не чаках, че ще ескалира до там, и то в центъра на София, всичко стартира сякаш на смешка, на игра ".
Но за какво се случи по този начин, че тази игра да прерасне в сборичкване?
Може би фактът, че бяхме младежи на по 19-20 години и кръвта ни бушува способства за развиването на обстановката.
Вие по какъв начин се озовахте в този конфликт?
Познавам се с момичето, поради което е зародил разногласието, с нейните родители, с брат ѝ - те са българи. Там бяха също по този начин мои общи другари, българи. Аз бях наоколо, във един фризьорски салон и ми написаха есемес да дойда, знам малко български и да оказа помощ на двете групи да се схванат. Предупредиха ме, че стартира да се основава напрежение по тази причина потеглих бързо.
Колко души бяха към този момент там?
Заедно с мен имаше още трима българи, а от другите не познавах нито един от петнайсетимата сирийци. Аз главно се движа с няколко българи, от другата група не познавах.
Усещате ли, че посредством държанието си сте предизвикали реакцията, която е зародила?
Когато дойдох там и видях двете групи, желаех да приказвам и с двете страни, да се опитам да обясня, че разногласието за едно момиче не е причина за пердах. Искам да поясня, че групата сирийски жители, които бяха там също нямаха желание да се сбиват с нас, всичко се случи непринудено. Не беше планувано. Никой не беше квалифициран за пердах. По-скоро вражески връзки.
Често ли се случва по този начин, че да се сбивате заради една или друга причина на публични места?
Живея повече от две години в България, не ми се е случвало преди този момент. Не съм участвал на сходни групови разногласия. Имах същинско предпочитание просто за връзка, да решим разногласието. Да обясня, че не е нужно да се стига до удари в центъра на София. Имаше толкоз преминаващи, които ни гледаха и се опитваха да ни разтърват. Беше грозна картинка. Но случва се за първи път, и не мисля, че ще се повтори от моя страна.
Казвате от две години сте тук в България, с какъв статут на престояване сте?
В момента съм в интервал на изчакване, подал съм заявление за непрекъснато престояване в страната като емигрант и очаквам да излезе решението. Живея при българско приемно семейство, те са нещо като мой поръчител. Затова и не съм в бежански център, имам и други познати, които са при подобен вид фамилии. Жената, при която съм, ми е като майка, за нея аз също съм като личен наследник. Вярвайте ми, на никое място не съм получавал сходно отношение и почитание. Те са моето българско семейство и им благодаря.
Защо решихте да дойдете в България?
Напуснах Сирия, откакто станах пълновръстен, с цел да намеря по-хубав живот и най-много успокоение, тъй като в реалност войната в Сирия не е серпантина. Това е живот в непрекъснат боязън, аз не желая да водя война, да умъртвявам. После бях за известно време в Турция, само че желая да Ви кажа, че както са се отнасяли с мен в България никой различен не го е правил. Бях непосредствено признат от това българско семейство, бях заобичан на мига и открих своето успокоение.
Казвате успокоение, забелязали ли сте от страна на жителите на София особено отношение към Вас през тези две години?
Една от аргументите да желая да се установя, да пребивавам и да работя в България е това, че българското общество е толерантно към бежанците, които търсят леговище. Досега никой не се е обръщал нападателно към мен. Всеки подхожда благо, оказват помощ ми в магазина, в случай че не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка.
Как приемате това, което се случва през последната седмица. Свързано с от ден на ден митинги, конфликти сред мигранти?
Начинът, по който се случват нещата сега, са немислими. Не би трябвало да се стига до сходни дейности и митинги. Вътрешно имам вяра, че никоя от страните не желае да приема другата като зложелател. Чувствам, че разногласието не е спор сред мигранти и българи, или мигранти и мигранти, а някой различен има интерес ние да бъдем показани като агресори, като опасност. Вярвайте ми, аз не съм опасност!
Съжалявате ли за това, което се случи на 6 март?
Много, откровено скърбя за това, което се случи. По някакъв метод този спор, това сборичкване стана първоизточника на публичното въодушевление към мигрантите сега. Тази преживелица е срамна и за двете страни, само че отново Ви споделям като младежи реагирахме буйно, никога това обаче не е от време на време деяние, не е целеустремено и надълбоко в себе си скърбя, че бях част от него.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ